Въпроси и отговори в светлината на заповед РД-01-856/19.10.2021 на Министъра на здравеопазването от гледна точка на отношенията работник/служител – работодател
Настоящото цели да внесе яснота относно правата, които работниците и служителите имат с оглед на изискванията въведени със заповед РД-01-856/19.10.2021 на Министъра на здравеопазването.
Предвид усложнената епидемиологична обстановка на територията на Република България се въвеждат временни ограничения в работата на множество предприятия /центрове за развитие, клубове, провеждането на конференции, преустановява се посещението на фитнес центрове, спортни зали, заведения за хранене, търговски центрове тип МОЛ, с изключение на изрично определените в заповедта/.
За първи път се въвежда изключение от прилаганите ограничения в случай, че 100% от персонала на посочените обекти е ваксиниран, преболедувал COVID-19 или разполага с отрицателен резултат от проведено изследване удостоверени с валидни документи за това. Посоченото изключение само по себе си създава условия за продължаване работата на засегнатите предприятия от една страна, но от друга неминуемо противопоставя правата, задълженията и интересите на работниците/служителите и работодателите.
В следващото изложение ще се постараем да изложим възможните въпроси и отговори които със сигурност вълнуват много от хората в създалата се ситуация.
- ВЪПРОС: Възможно ли е работодател да задължи свой работник/служител да се ваксинира с оглед на това, последния да изпълнява възложената му работа в обект попадащ в приложното поле на заповед РД-01-856/19.10.2021 на Министъра на здравеопазването /например заведение разположено в МОЛ/?
ОТГОВОР: Краткият отговор е НЕ. Обосновката за този отговор се намира директно в приложното поле на чл. 7 от Заповед № РД-01-726 от 23.12.2021 г. за организацията на имунизационната кампания срещу COVID-19 на Министъра на здравеопазването, където имунизацията срещу COVID-19 е препоръчителна и безплатна и се поставя по желание. В допълнение в трудовия договор сключен между работодателя и работника/служителя са изброени подробно условията за заемане на съответната длъжност, ако ваксинация срещу COVID-19 не фигурира към изискванията за заемане на длъжността, тя не може да бъде изисквана допълнително от страна на работодателя. Последното би било едностранно изменение на трудовия договор, което е недопустимо, поради факта че трудовия договор е двустранна сделка, т.е. необходимо е съгласие и от работника/служителя за промяната.
- ВЪПРОС: Възможно ли е работник/служител в магазин, находящ се в МОЛ да упражнява трудовите си задължения в случай, че същия не е ваксиниран и не е преболедувал COVID-19?
ОТГОВОР: Възможно е в случай, че разполага с отрицателен резултат от проведено изследване до 72 часа преди започване на работа в случай, че изследването е по метода ПСР и до 48 часа преди започване на работа в случай, че изследването e по метода на бърз антигенен тест за COVID-19. Най-общо казано в посочения пример, работника/служителя трябва да се изследва по посочените методи веднъж на два или три дена в зависимост от метода който е избрал.
- ВЪПРОС: Кой трябва да заплаща изследванията по посочените по-горе методи?
ОТГОВОР: Отговорът на този въпрос не е еднозначен и установена практика все още не е налична. От тълкуването на нормата на чл. 127, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, работодателя е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия за труд. С подобен смисъл е и разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, според която работодателя трябва да осигурява здравословни условия на труд като осигурява необходимата организация и средства. От посочените норми може да се изведе заключението, че в тежест на работодателя е да осигурява средствата с които работниците/служителите доказват здравословното си състояние в условията на COVID-19 и конкретно дали са носители на вируса и потенциална заплаха за останалите работници/служители и клиенти на предприятието.
- ВЪПРОС: Може ли работодателя да задължи работника да прави необходимите тестове съобразно заповед РД-01-856/19.10.2021 на Министъра на здравеопазването?
Отговор: Краткият отговор е НЕ. Работодателя няма право да принуди работника/служителя да се подложи на тест, ако самия той не го пожелае. Отново трудовия договор стои в основата на взаимоотношенията работодател – работник/служител. В случай, че в него не е заложено условието за периодично изследване от страна на работника/служителя за заеман на конкретната длъжност, работодателя няма правно основание да задължи работниците/служителите си да се тестват. Друг е въпроса обаче, че отказалите работници/служители не могат да полагат труд предвид невъзможността си да бъдат на работното си място. В този случай, може да бъде ангажирана дисциплинарна отговорност на работника/служителя, тъй като не подлагането му на изследване ще бъде тълкувано от страна на работодателя като виновно неизпълнение на трудовите му задължения – неявяване на работа и неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд – нарушения аргументирани в нормата на чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Кодекса на труда.
Становищата и теоретичните постановки в настоящата статия имат само информативен характер и целят да изложат гледната точка на автора и са актуални към момента на публикуването им. За въпроси и коментари по конкретни казуси, моля потърсете съдействие от компетентен адвокат, юридически съветник или консултант.